Опитайте приставката на Lifebg.net за Google Chrome. С нея получавате в реално време най-актуалните статии директно в браузъра.
Начало » КУЛТУРА » Това са топнаходките на археолозите през лято 2018 – натъкнаха се на огромни съкровища и големи загадки

Това са топнаходките на археолозите през лято 2018 – натъкнаха се на огромни съкровища и големи загадки

Активният сезон за българските археолози отдавна вече не свършва с края на лятото: от дълги години е традиция спецовете ни, разкриващи историята над и под нашите земи, да разкопават, реставрират, консервират ценни артефакти до трайното влошаване на метеорологичните условия през зимата или поне до първия сняг, пише „Монитор“.

Така че в момента сезонът дори не може да се смята за преполовен, но модерните последователи на Индиана Джоунс вече го оценяват като щедър повсеместно. Успешен, със сериозни открития в различни сфери: в областта на праисторията, античността и средновековието, в проучването на големи градски, селищни центрове и крепости – така го определя зам.-директорът на Националния исторически музей проф.

Иван Христов. „Археологията не е олимпийски стадион и ние не се състезаваме помежду си на пистата. В тоя смисъл пожелавам успех на всички колеги, които са на терен или предстои да работят. Радвам се за всеки, който е открил нещо значимо, защото в крайна сметка имаме обща кауза – да проучваме миналото и най-вече да го опазваме“, коментира за „Монитор“ той. Конкретно екипите на НИМ ще продължат дейността си през есенните месеци на крепостта Букелон (един от най-добре запазените средновековни замъци у нас) при с. Маточина край Хасково, на крепостта Лютица, Ивайловградско, на ранновизантийския град Хрисосотира до Черноморец и др. Историкът отчита засиления интерес на политиците към усилията на съсловието, след като премиерът Бойко Борисов и министърът на културата Боил Банов неколкократно посетиха емблематични обекти. „Очевидно властимащите разбират, че от труда на археолозите обществото би могло да получи дивиденти и е хубаво да се инвестира в обекти, които могат да имат принос за създаването на нови работни места, за развитието на туризма и инфраструктурата“, вярва Иван Христов. Неслучайно тази година правителството е отделило за археология 3 млн. лв. – почти двойно повече от преди. Лично за себе си той пък е сбъднал една мечта – да работи на остров, Св. Тома, където с хората си е направил цялостно проучване както на сушата, така и под вода. Доволен е и от обследването на римския кастел и крайпътната станция край крепостта Состра до троянското с. Ломец – добре запазена късноантична постройка, ненадейно дала ценен писмен паметник (част от римска военна диплома). Община Троян е отделила над 40 000 лв. по проекта за консервация и реставрация на комплекса.

Проф. Николай Овчаров условно обявява тази година на проучвания за година на Средновековието. На Перперикон в Родопите той и сътрудниците му са намерили изключително голям брой и различни видове кръстове от тоя период, ала изваждането на бял свят на цял град е дълъг процес, който има малко общо с мигновените фойерверки на изровен от земята златен предмет, напомня той. Но пък в това бавно отвоюване на миналото камък по камък се достига до много повече информация за живота на предците ни.

Националният археологически институт с музей към БАН получи от Министерски съвет и вече изхарчи по предназначение допълнителни 100 000 лв. за разкопките в античния град Хераклея Синтика край Рупите, за който може да се твърди, че е бил равен по значение с елинската Тесалоника (Солун). Ако скоро дойде и вторият транш от 60 000 лв., работата ще продължи най-малко до ноември, обяснява директорът на НАИМ доц. Людмил Вагалински. Там освен забележителната римска статуя, за която ще стане дума по-нататък, напоследък са намерени и 3 важни писмени паметника. В един от тях се споменава римският цезар Валериан, внук на императора със същото име, за когото тепърва ще се проучва какво е правил по тези земи. Доц. Вагалински се радва, че археологията става все по-популярна: в специализирания сайт Archeaologia Bulgarica, който предава онлайн какво се случва на разкопките у нас в реално време, има стотици хиляди влизания.

Ето и някои от най-значимите и интересни открития на археологическото лято дотук.

Злато и сребро в татарска плячка на Калиакра

Рано сутринта на 17 август в крепостта Калиакра, под подовото покритие на помещение, опожарено в края на XIV в., археолози се натъкват на малко глинено гърне със същинско съкровище: 957 предмета, от които 873 сребърни и 28 златни монети, 11 апликации и катарами, 28 сребърни и бронзови копчета, 11 златни обеци, 2 пръстена, от които 1 златен, и 4 мъниста от скъпоценни камъни и злато. Екипът се ръководи от директора на НИМ доц. д-р Бони Петрунова.

Всички скъпоценности са били укрити в края на ХІV в., по време на някое от драматичните нападения над столицата на Добруджанското деспотство. Едно от тях е описано в хроники от онова време. През 1401 г. татарите на Актав, известен като Добруджанския татар, били разгромени и разселени в различни селища като Провадия, Русокастро и др. Възможно е някой от техните военачалници да е събрал откритото на Калиакра съкровище. Очевидно той ги е заграбил от различни хора и места и ги е скрил под пода на къщата си, малко преди тя да бъде опожарена.

Монетите са изключително ценни. От първоначалния преглед се разбира, че те не са само сребърни османски (около 60% от тях), а има и много български. Втората по големина група монети от находката съдържа български сребърни аспри, сечени от цар Иван Александър (1331-1371). Те попълват около 25% от проверената част. Запазени са добре, но тяхното качество е било влошено още при самото укриване. В съкровището се откриват най-малките по диаметър и грамаж български монети от този владетел – 0,6/0,5 г. Кризата във Второто българско царство се е усещала най-добре по техните разменни единици, отбелязва доц. Петрунова.

Друг интересен факт е наличието на макар и малко екземпляри монети на видинския владетел Йоан Срацимир – 9, при които също се наблюдава този инфлационен ефект, изразяващ се в намаляване на диаметъра и грамажа.

В този тип големи съкровища, откривани по крайбрежието, е логично да има парични знаци на византийската империя. В случая тя е представена с 20 хиперперона – едни от последните златни имперски монети. Те са толкова орязани и с намалено златно съдържание, че биват трудно идентифицирани, казва Бони Петрунова. Онези, които са разчетени, са на Йоан V и регент Ана Савойска, Йоан VI Кантакузин, Андроник II и Андроник III. Открити са и 8 златни венециански монети. Те тежат 3,5 г и са от изключително висококачествено злато 23,5 карата. Присъстват и влашки монети с кирилски надписи и една татарска.

Обезглавеният патриций в Хераклея Синтика

Голяма „обезглавена“ мраморна статуя от Римския период – I-II в., откриха археолози в античния град Хераклея Синтика край Рупите. Тя вероятно е на благодетеля на града Тиберий Клавдий Бакхий, живял около стотната година, предполага шефът на екипа доц. Вагалински. Изработката е изключително качествена и изящна, но въпреки това главата се е отчупила – навярно при някой от катаклизмите, сполетели града, като силното земетресение през IV в. Археолозите не губят надежда да намерят и нея.

Скулптурата може да се види на самия обект – изложена е в късноримската гражданска базилика (съдебната и търговска палата на Хераклея Синтика). Патрицият, когото е изобразявала, е облечен в тога и е в цял ръст, по-висок от реалния – около 2,40 м. За изваждането на грамадната находка от земята са били нужни кран и 2 дни усилия. Една от хипотезите е, че това е агонетът (патрон и меценат на спортни и артистични състезения) Тиберий Клавдий Бакхий, тъй като на изровения в близост до статуята надпис от същия период се споменава името на знатния римлянин. Евентуалното откриване на главата обаче може да наклони везните дори в полза на самоличността на някой римски император – стилът и качеството на изработката са много близки до онези, с които са увековечавани самите владетели.

Основаната от македонските царе Хераклея Синтика е обект без аналог на наша територия, тъй като районът на Сандански и Петрич е попаднал много рано в центъра на гръко-римската цивилизация – завладян е от римляните още през II в. пр. Хр. и там се е създала етнически разнородна, но силно елинизирана и романизирана култура. Това вероятно обяснява присъствието на артефакт от подобна класа в недрата на родната земя.

Гробница със стенописи на пъпа на София

В началото на август уникална късноантична гробница със стенописи беше разкрита във висша степен случайно при ремонт на тротоара на централната столична улица „Московска”. По първоначални данни тя датира от ІV-V в. По време на разкопките излязоха хиляди сребърни монети, декорирана дървена дръжка за меч, глинени съдове, както и стрида от Бяло море, която за археолозите е знак за охолния живот на гражданите на Сердика, похапвали редки деликатеси.

При ремонта работниците попадат първо на върха на свода на гробницата – една от многото подобни, намирани през годините. Изключително рядък феномен за антична Сердика обаче са красивите стенописи, каквито в онази епоха са стрували цяло състояние, тъй като са били по силите на малцина чуждоземни майстори.

Според експертите римската гробница е правена по тракийски маниер. На 30 м от нея се намира друга гробница със стенописи, която е единствената в цяла Сердика, разкриваща с надпис името на погребания в нея – Хонорий. Кръстовете в изображенията в двете гробници са идентични, което говори, че вероятно един и същ майстор е работил по няколко съседни обекта в непосредствена близост до базиликата „Св. София”, предполага зам.-кметът на столицата Тодор Чобанов. Акцент в стенописите са типичните за епохата големи кръстове, изографисани в червено по стените на гробницата, както и флоралните мотиви – цветя, вероятно символизиращи Райската градина.

Според решението на кмета Йорданка Фандъкова гробницата ще бъде експонирана на място, а стенописите ще се реставрират. На главния архитект на София е възложено да подготви проект за това, като културно-историческата ценност се съчетае хармонично с пешеходното пространство. Идеята е идното лято реликвата вече да е достъпна за посещения.

Малтепе – най-високият „Дом на покойника“ в света

Огромна тракийска гробница под могилата Малтепе край пловдивското с. Маноле бе разкрита в края на юли. Финансова подкрепа за разработването на комплекса обещаха при посещението си там премиерът Бойко Борисов и министърът на културата Боил Банов. Според ръководителя на археологическия екип доц. Костадин Кисьов гробницата „Малтепе“ може да се окаже сензационно научно откритие от световен мащаб. Тя е уникална дори само с височината си: „Най-високата гробница в България е Поморийската – 5,50 м. Най-висока се води гробницата в Микена, Гърция – 14 м. Няма гробна сграда в света, която да е 20 м висока като тази, със статуя отгоре“, изтъква Кисьов. Засега тя е датирана от ІІІ в., но с навлизането на разкопките в дълбочина може и да се установи, че е доста по-стара. Според него под Малтепе лежи или римски император, или някой от последните тракийски царе. Най-вероятно там почива висш одриски аристократ – владетел на Филипополис, за което подсказват 5-те бронзови монети около покрива на гробницата. Тракийските племена, подобно на елините, вярвали, че трябва да платят на митичния лодкар Харон, превозващ душите на мъртвите през река Стикс в подземните селения…

Малтепе е най-голямата могила на Балканския полуостров и разкриването на цялата конструкция ще изиска на първо време извозването на 89 000 кубика пръст. Гробницата е точно копие на тази на император Марк Аврелий Карин в римския град Виминациум, днешна Сърбия.

Археолозите тепърва ще трябва да разкрият вътрешността на гробницата край Маноле. Преди тях до покрива й, който не е куполен, а квадратен, са стигнали иманяри, прокопали 40-метров тунел в могилата…

Изображения на средновековни владетели край Варна

Археологическото лято се оказва много плодотворно и за изследователите на старините край Варна. В развалините на раннохристиянския комплекс „Джанавара“ бе намерена малка керамична плочка, част от лицето на мъж, съобщава един от ръководителите на експедицията, д-р Васил Тенекеджиев от Регионалния исторически музей в морската столица. „Не знаем кой е изобразен, дали става въпрос за лице на император или светец. Датировката на откритието е от края на V или VI век“, казва Тенекеджиев. Такъв тип предмети (керамични фигури) не са характерни за епохата, а за много по-ранен исторически период, и не са намирани не само у нас, но и в чужбина. Изображението е много ясно, с характерни черти: широки повдигнати вежди, големи широко отворени очи. Публикуването му ще предизвика голям интерес сред специалистите, които изследват периода на ранната Византийска империя между IV и началото на VII век, смята Тенекеджиев. Като цяло, в раннохристиянското изкуство преобладават двуизмерните изображения, а скулптурите, независимо от материала за изработка, са били рядкост. Това прави находката от „Джанавара“ наистина изключителна.

Разкопки има и на средновековния манастир в местността Караач теке, където ръководители на обекта са проф. Казимир Попконстантинов и доц. Русина Костова. Манастирът е най-големият извънстоличен духовен център на България, строен в края на ІХ и просъществувал до ХІ в. Обхваща площ от около 10 дка, като в изграждането му са вложени огромни средства. За това свидетелстват украсата, както и откритият скрипториум – една от най-мащабните средновековни сгради в България през Х-ХІ в. Сред обектите, които се проучват през това лято е и късноантичната и средновековна крепост „Кастрици“ в северния край на варненския залив и на територията на резиденция „Евксиноград“. Tам това лято бе открита триъгълна оловна плочка с изобразен конник. „В България подобен конник не е намиран досега, затова се търсят паралели в Близкия Изток и в други части на Черноморското крайбрежие. Конникът е в параден ход, има всички характеристики на владетел, но няма нищо общо с изображенията от българското средновековие“, категоричен е директорът на РИМ-Варна, Игор Лазаренко./Блиц

От категорията