Опитайте приставката на Lifebg.net за Google Chrome. С нея получавате в реално време най-актуалните статии директно в браузъра.
Начало » ВДЪХНОВИ СЕ » Горан Брегович: С годините се научих да уважавам още повече публиката си

Горан Брегович: С годините се научих да уважавам още повече публиката си

Иконата на балканската музика, големият Горан Брегович, вече нямат търпение да се види с българските си фенове в рамките на предстоящото му бляскаво турне в София, Варна и Велико Търново тази есен. “Българи, гответе се! Ще бъде лудо!”, заканва се закачливо най-популярният балкански изпълнител в международен мащаб. На 4 октомври Брегович и неговият невероятен “Оркестър за сватби и погребения”, ще стартират от Варна в Дворец на културата и спорта. На следващия ден, 5 октомври музикантите гостуват за първи път на Велико Търново (ДКС „Васил Левски“) и на 6 октомври завършват с бляскав мащабен концерт в зала 1 на НДК, София.

Ексклузивно за нашата медия сръбската легенда даде интервю преди предстоящите концерти в България: 

 

- Г-н Брегович, с какви чувства се завръщате в България? Как бихте описали българската публика?

- Моята музика, в голяма степен, е повлияна от българската музика. За мен е истински комплимент, че имам публика в България. Всеки път, когато съм тук, изпитвам истинска радост. Нямам търпение за предстоящите си три концерта в тази любима за мен страна.

- Какво сте подготвил за концертите си във Варна, Велико Търново и София?

- В основната си част програмата ще включва песни от последния ми албум “Three Letters From Sarajevo” на различни езици. Този проект за мен бе доказателство за това, колко лесно е всъщност да бъдете различни, но да бъдете заедно. Разбира се, като композитор, аз съм привилигирован да обединявам всички елементи на един музикален проект. И защо да не помечтаем един ден светът да бъде като музикално произведение, в което всяка една нота звучи в хармония с останалите.

- След толкова години успешна кариера, има ли я все още сценичната треска и имате ли си някакъв специален ритуал преди поява пред публика?

- Не, нямам сценична треска. И може би, с годините се научих да уважавам още повече публиката си. Животът е кратък. И всеки път, когато някой посвети 2 часа от живота си за мой концерт, си казвам: “Бъди добър, Брегович.”

- Най-големият гаф на сцена…?

- Преди няколко години паднах от черешово дърво и нараних сериозно гръбначния си стълб. В следствие на това се наложи операция и ми имплантираха метални елементи. След месец престой в болницата, започнах да свиря и се подготвях за концерт в Париж. Все още се налагаше да стоя седнал, дори и на сцената. В един момент от някъде се появи едро момиче, скочи на сцената и седна в скута ми. Оркестърът се уплаши, че ще падна отново. За щастие всичко приключи с щастлив край.

- Правите ли си често равносметка за изминалите години и кои са нещата, с които най-силно се гордеете и смятате за най-големия си успех?

- Горд съм с това, че съм бил президент на клуб по бокс. За мен беше голяма чест да съм част от боксовата общност, защото боксът не е просто спорт. Той те учи как да се бориш, спазвайки правилата, учи те на важни неща за живота. Знаете, че преди години боксът беше задължителен спорт в училищата. Надявам се един ден отново да се върне в училищните спортни зали.

- А най-тежкият период?

- Роден съм в Сараево. И разбира се, моят живот, както и на всички мои сънародници, се разделя на живот преди войната и живот след войната. Животът по време на война е тежък и често те принуждава да започваш отначало.

- Известността понякога не ви ли тежи? Искало ли ви се е да захвърлите всичко, да се отскъснете от напористи фенове, нахални журналисти и да останете скрит за обществото?

- Музиката е това, което правя, за да живея. Благодарен съм за живота, който ми даде музиката. Не се оплаквам. Може би в дните, когато бях рок звезда, ми беше малко досадно да съм звезда. Днес е някак по-лесно. Много хора дори не знаят как изглеждам. Те просто познават музиката ми и това ме кара да се чувствам комфортно.

- Пречи ли известността на личния живот? Може ли кариера и семейство да вървят ръка за ръка?

- Семейството ми е свикнало постоянно да съм на път. И преди и сега, винаги е било така.

- Вярващ човек ли сте?

- Религията често дава отговори на метафизичните въпроси. За хората, обаче, като мен, които си задават твърде много екзистенциални въпроси, отговорите не идват в църквата.

Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ 

От категорията