Опитайте приставката на Lifebg.net за Google Chrome. С нея получавате в реално време най-актуалните статии директно в браузъра.
Начало » КУЛТУРА » Динлин – странната европеидна раса в сърцето на Азия

Динлин – странната европеидна раса в сърцето на Азия

Древната история на Сибир в продължение на много векове е по някакъв начин свързана с Динлин. Що за народ е този? Откъде са дошли динлините? Кой е станал техен потомък?

Най-пълната информация за динилите е представена в трудовете на Г. Е. Грамм-Гржимайло, които събират цялата информация за тях, известна дотогава, съдържаща се в писмени източници. По-късно много учени се занимават с въпроса за Динлин, включително Л.

Н. Гумильов, но всички те някак си базират изследванията си върху работата на Гръм-Гржимайло.

Информация за Динлин

Според китайската историография първата от китайските династии е полу-легендарната Ся, през 3-то хилядолетие пр.н.е. водела война с племената жун и ди, които населявали северозападните територии на Китай, освен това тези народи винаги се споменават заедно, което дава основание да ги считаме за един народ жун-ди. Трябва да се отбележи, че войната на Ся с тези, които живеят на юг от гоби е завоевателна, а жунг-ди са посочени като местни жители. Китайците спечелили хилядолетната война с „червенокосите дяволи“, като ги изтласкали на север.


Отново хората от „ди“ се появяват в китайски източници във връзка с превземането на хуните през III в. пр. н. е. Тези източници включват бай ди (“бял ди”) в планинската част на Съчуан, Гансу и Шаанси, чи ди (“червено ди”) в степите и бома в северен Съчуан. 
Има всички причини да считаме Динлин за особен народ от европейската раса.

Мнозина неправилно свързват културата на Афанасиев от късния неолит с динлините. По времето на Афанасиев племената ди (динлини не са съществували тогава) са локализирани в Северен Китай и Монголия. Според Г.Ф.Дебец това показва съществуването на друг палеоевропейски клон, който се развивал автохтонно в Сибир.

Афанасиевци имали “рязко” изпъкнал нос, сравнително ниско лице, ниски очни гнезда, широко чело. Всички тези знаци показват принадлежността им към европейския генотип. Но те се различават от съвременните европейци по много по-широко лице. В това отношение те са подобни на палеолитните черепи от Западна Европа – с типа „кроманьон“ в широкия смисъл на термина.

Към съвременните потомци на Динлинския генотип трябва да включват уйгурите, хакасите, алтайците.

От категорията