Опитайте приставката на Lifebg.net за Google Chrome. С нея получавате в реално време най-актуалните статии директно в браузъра.
Начало » НОВИНИ » Една история с Яна Маринова

Една история с Яна Маринова

Звездата от “Стъклен дом”, “Хотел България” и “Сървайвър” Яна Маринова е сред дамите с най-разнородни таланти в родния шоубизнес – модел, актриса, каскадьор и тв водеща. За да се справя с толкова неща, помагат уникалното трудолюбие и спортният дух. Яна е възпитаничка на спортното училище на “Славия”, където 10 години тренира лека атлетика. В личния актив има и няколко златни медала в коронната за нея дисциплина – 1500 метра.

На 14-и т.м. бе премиерата на най-новия филм с нейно участие – “Живи легенди”, а в момента текат снимките на новите серии на “Фамилията”. Драматичното детство и юношество на Яна също могат да станат сценарий за филм, както става ясно от откровеното интервю, което тя даде за “Труд”.

– Здравей, Яна! Ти участваш в хитовия сериал на Би Ти Ви – “Фамилията”, какво би разкрила за твоята героиня?
– Обичам героинята си във “Фамилията”! Лора е много близка до характера ми, почти същата е като мен. Разликата е в това, че тя не е успяла да се освободи от агресията си, досега не е намерила сили да се пребори със страховете си. Тя се е отдала привидно на семейството си, а в себе си таи зверска злоба към най-близките си хора! Дали ще избухне, или ще прости, не знам. Не знам и дали ще има късмет, защото и мъничко помощ в правилното време и от точните хора показва, че си направил нещо, както трябва.

– Знам, че си имала трудно детство. Разкажи ми нещо повече за тези години от живота си и за твоите родители?
– Когато среща баща ми, майка ми е била красиво момиче от жк “Дружба”, студентка по философия и психология, а баща ми – син на дипломат и студент по журналистика. Съвсем логично двамата ги събира любопитството на мислещите хора и безхаберието на младостта. Майка ми в един момент се е сблъскала с жестоката действителност на прехода, за която висшето образование не те подготвя. При развода с баща ми тя започва да пие, защото не може да спи, после започва да взема хапчета – пак по същата причина. Когато се случи всичко това, аз бях 6-годишна. И така, двете с баба ми 30 години заедно се борихме да я спасим…
Разбира се, имаше страхотни моменти – израснах по театри и забави, четях и пишех по цели нощи, а през деня – на стадиона, майка ми ме учеше, че няма дума “не мога”. Тя почина на 27 януари миналата година от рак на белите дробове, с години пушеше… Точно когато аз започвах ролята си във “Фамилията”. Там Ваня Цветкова, която играе моя майка, има почти същите проблеми във филма. Трудното ми детство ме направи такава, каквато съм! Истината е, че аз съм прекалено сериозна и цял живот крия това зад маската на хипержизнерадост.

– Сигурно не ти е лесно да разказваш за всичко това. Как издържа на това напрежение и продължи да работиш в бясното темпо, което е характерно за теб?
– По това време започнах и като водеща на “Гласът на България”, също така репетирах за пиесата “Престъпления на сърцето”, където героинята ми се грижи за умиращия си дядо, който е всичко за нея. Освен това трябваше 4 месеца да ходя на уроци по танци на пилон, за да се подготвя за филма “Живи легенди”. В този момент съвсем логично имаше хора, които ми обясняваха, как трябва да съм суперготова за всяко от начинанията си и трябва да дам цялото си сърце, и че битовите и емоционалните проблеми нямат значение. Всеки път гледах да изпълнявам това, на което ме учеха, но вътрешно исках да изкрещя с цялата си сила: “Не разбирате ли, че правя всичко възможно?!”

– А защо не се извини с трудния период, който изживяваш?
– Не бих казала, че щеше да е по-добре, защото винаги има нещо или някой, когото можеш да обвиниш за провала си. За мен това не беше опция. Истината е, че досега не съм говорила открито за този болезнен момент от живота си, но прецених, че сега имам нужда да го направя.

– Благодаря ти за откровеността! Освен че си искрена, ти правиш впечатление и на много амбициозна и целеустремена личност. Винаги ли си такава?
– Не можеш да станеш победител, ако не умееш да падаш. Амбицията ми се изразява най-вече в това, че искам да правя винаги най-доброто, на което съм способна. А за да направиш най-доброто в момента, трябва да си се подготвял с години. Научена съм да изработвам всичко с много труд и цялото въображение, на което съм способна. И когато съм толкова готова и уверена в себе си за това, което правя, съм способна да мина през всичко и всеки, който ме спира да бъда себе си. Цял живот всеки те учи да бъдеш себе си, но никой и нищо не ти позволява да бъдеш себе си.

– В момента ти си една от най-успелите ни актриси. Освен това се снимаш като каскадьор и в чужди продукции, била си и професионален модел. Това ли беше детската ти мечта – да станеш актриса или модел?
– Не, детската ми мечта беше да има какво да ям. Тогава мечтаех да съм добре нахранена и да спечеля медал в леката атлетика. Сега понякога карам с колата по местата, по които някога ходех пеша на тренировки и на училище, и се сещам за онези години. Тогава се чувствах безнадеждно мъничка и слаба. Бях уверена, че нищо няма да стане. Мислех си, че съм сама, че майка ми е болна, че нещата никога няма да се оправят и винаги ще е толкова зле. Научих се да ме боли, да ми е трудно. И това ме научи на най-важния урок в днешно време – че колкото и страшно нещо да ми се случи, няма да е като в тези години.

– Всички тези трудности безспорно са изградили твоя силен характер. Научи ли се по-лесно и безболезнено да преминаваш през житейските изпитания?
– Най-добрият съвет за мен е, че всичко минава, значи и това ще мине. Когато си понесъл толкова много страдания, не можеш постоянно да обвиняваш, че някой или нещо те спира. Винаги търся причината в себе си. Цялото това страдание ме направи агресивна, но с участието ми в “Сървайвър” агресията си отиде. В “Сървайвър” видях как хората се пречупват и се оплакват за щяло и нещяло, а после се чудят защо не постигат целите си. Винаги когато търсиш вината в другите вместо в себе си, пропускаш да направиш трудното, а то е да пребориш страха си. Да свикнеш с болката и когато я преодолееш, да усетиш щастието от постигнатото. Към днешно време все повече се уча да не се затормозявам, да не воювам толкова много, да се радвам на това, което имам, да пестя силата и енергията си за битка, която си струва. Най-важното, на което ме научи форматът, е, че успяват единствено приспособимите.

– Сигурно възпитаваш и сина си Никола в същите принципи?
– Наскоро казах на Никола, че ограниченията и границите не са направени да бъдат прескачани.Ако искаш да преминеш отвъд тях, трябва да ги подбутваш и да търсиш пробив, слабо място. Трябва да бъдеш приспособим, да намериш слабото място на ограничението, което ще те направи теб силен.
Харесва ми характера на Никола. Това, че мисли и знае, че винаги има решение, стига да си готов да търсиш докрай. Постоянно му повтарям, че аз трябва да се уча от него, не той от мен, защото вече има изградена съвършена ценностна система, но няма натрупани страхове. Обяснявам му, че от тук нататък той сам трябва да се бори с нас, родителите му, ако трябва да оспорва мнението ни, да извоюва правото си на личен живот, което да го направи уверен, независим и благороден. Защото когато си млад, имаш достатъчно време да поправиш грешките си. Когато поправиш грешките си – склонен си да прощаваш тези на хората около себе си.

– Той наследил ли е твоята артистичност?
– Синът ми е на 11 години и сега в “Живи легенди” за втори път играе във филм. Преди това игра и екранния ми син в “Хотел България” – това беше първото му участие. И двамата с баща му го гледаме и се грижим за него. (Уверявам се, че е така, защото след интервюто Яна бърза да вземе сина си от училище – б.а.).

– Вчера бе премиерата на филма “Живи легенди”, в който и ти участваш. Вълнуващо ли бе това събитие за теб?
– Гледах го за първи път в киносалона. Вълнувах се, разбира се, много! Предполагам, че зрителите ще се забавляват от сърце, но каквото сабя покаже. Съпругът ми Тихомир също участва във филма като машина за трошене на кости, срещу която героят на Ники Илиев трябва да излезе на ринга… Голям бой падна! Развръзката – във филма, а наистина, Ники се държа героично.

– В този филм играеш стриптийзьорка и демонстрираш изваяна фигура и секси танци. Не се ли притесняваш да се показваш по-разсъблечена?
– Нямам никакви проблеми с разголените сцени. Просто се чувствам добре в кожата си и са много редки моментите, когато съм се почувствала засрамена или неудобно, само когато екипът е от нови хора. Иначе със снимачния екип, с голяма част от който снимам вече 6-7 години, сме се стиковали и даже всичко отива на смях. Сега едно момче от операторския екип, който снима сцената със стриптийза в “Живи легенди”, през първата почивка ме погледна и попита: “Яна, а ти защо го можеш това?” Снимали сме вече половин ден, а той се чудеше дали не съм работила преди това като стриптийзьорка!? Обичам да изненадвам хората.

– Явно нямаш проблем с голите сцени, а в същото време не си позирала за еротично списание. Би ли го направила за в бъдеще?
– Сцената с танца на пилон я заснемахме цял ден. Правих нещо, което ме забавлява и с което се чувствам добре. Такава е разликата с това да позирам за еротично списание, където бих се чувствала супернеудобно. Най-малкото от това, че после някой може да реши да си завива кренвиршите с тази страница.

– А какво е мнението ти за мъжката голота на екрана и кой мъж искаш да видиш в еротична сцена?
– Предпочитам да виждам мъжете, които желая, само на 4 очи – всичко да е между мен и него. Все пак знам, че героят във филма не е задължително да се припокрива с истинския характер на актьора. А за мен, за да правя любов с един мъж, трябва да го познавам основно и да му се възхищавам.

– Кои български звезди те впечатляват най-много и се учиш от тях?
– Мога да изброя няколко, които ме изградиха като актриса – Жоро Кадурин, Асен Блатечки, Васил Банов и Стефан Данаилов. Актьори с много опит ме допуснаха до себе си, позволиха ми да се уча от тях, караха ме да се смея, да плача и да се стремя да съм партньор по най-добрия начин. Искам да спомена и Орлин Павлов, който изпълнява главната роля в “Живи легенди”. Бях го гледала по телевизията в един сериал и още тогава ми направи впечатление, че е адски убедителен като актьор и умее да грабва симпатиите на хората.

– А имаш ли приятелки сред колежките си?
– Да, Деси Бакърджиева и Елен Колева.

– С твоята натоварена програма остава ли ти време за почивка?
– Рядко. Сега от Коледа до 2 януари си направих пижамено парти и започнах да чета от любимия списък с книги на Хемингуей. Класически романи, които са ми страшно интересни – “Ана Каренина”, “Червено и черно” на Стендал. Изгледах и четвъртия сезон на “В обувките на Сатаната”, по 7-8 серии наведнъж. Гледах няколко пъти “Записки по един скандал” с Кейт Бланшет, филми като този са класическите романи на новото време.

– Размишляваш ли по книгите, които четеш, или го правиш само с цел да релаксираш?
– Много си мислих за “Червено и черно”. Жулиен Сорел на Стендал взе решения, направи избори и си понесе последствията за тях. Плати си цената, която изискваха постъпките му, и беше щастлив! Въпреки страха на всички около него, въпреки сълзите и увещанията, простичко не пожела да играе игричките на обществото. Може би това ме събуди по някакъв начин, жестоко ми писна да казвам и правя неща, които не смятам за правилни и верни на характера ми. Дори и за работата имах зверски противоречия със себе си и се опитвах да правя това, което всички ме карат… Е да, ама аз не съм всички и не искам да получа това, което е за всички – искам това, което е за мен, което ще направи мен щастлива и удовлетворена!

– А опитвала ли си някога, в моменти на слабост, да се бориш със стреса и напрежението с други методи – например наркотици?
– Не, няма как да пробвам, защото едно мое гадже употребяваше и видях последствията. За мен хората крият слабостите си зад зависимостите към алкохол, наркотици, разни мании и обсесии, които ги карат да забравят, че не живеят щастливо. А може да живееш щастливо само ако минаваш през трудности и намираш начин за разрешаването им.

 

Източник: e-burgas

От категорията